Продължение на : IV

*** goby3 *** 
Влетя в стаята...Асная стиска меча му с две ръце и трепери.Сянка,видимо накуцваща се измъкна през задната стена,просто така-премина през нея!Като за нещо безплътно,доста кръв бе оставила по меча!
О...Асная...сега,когато се увери,че е в безопасност,очите му я погълнаха!
Косата и ,влажна и разпиляна...бузите,зачервени...тялото под тънката нощница,трепери от изживеният страх...кичур коса,залепнал за шията....зеници,разширени от ужас,приковани в неговите...
Вечерта не спряха да говорят...за всичко,един през друг,в еуфория!За важни и незначителни неща,през отминалите години на раздяла.За всичко,което са имали нужда да споделят един с друг,но е било невъзможно!Отприщи се като лавина!Той разказва...после тя,пак той!Гали нежно ръцете И... и говори...говори-запълва вакуума помежду им,чакал толкова години!
Сега,в тишината на нощта,другата болезнена празнина се освободи от задръжките и стана неудържима,да се запълни...да се случи...да спре да боли...
На един дъх премина стаята.Стигна до нея,приковал поглед в очите И.Стисна ръката И,както още държеше меча.Другата се плъзна по шията и устните му я изпиха.
Като съдба...като вечност...като смърт и прераждане...като всичко което е чакал...изпи я...
Асная потъна в обятията му.Сърцето И запрепуска,подвластно на първичната стихия,таена болезнено дълго и в миг,освободена от оковите си.
Същност-копнееща друга същност....за да се слеят...в една същност....за да са истински...
...за да СА...
...каквито СА...

Заваля...природата се къпе за нов живот...всеки път живот...и всеки път,нов.....

В една друга стая,под същият този дъжд,мрачно същество,гледаше в кристалната си топка и мръщеше вежди.
Кадзора наблюдаваше танца на любовта,както изследовател,рядък вид буболечки и лицето и ставаше все по-угрижено.
  -М...дааа...Пак ТОЙ!-поглади тя брадичката си,след това гнева се надигна и толкова яростно стовари ръка върху масата,че купчинките ситно изписани листи,се разлетяха хаотично из стаята.
  -Бонг-Бонг,некадърнико!Довлечи се веднага при мен!!!-кресна тя и гневно плясна с ръце.
Бонг-бонг плахо прекрачи прага и застана пред нея,като се опитваше да прикрива потните си длани и треперещата брадичка,за да не би страхът му,да я вбеси още повече.
  -Още сме до никаде!А ТОЗИ,вместо да е по пътя,който му бях приготвила,набира ново сили,в прегръдките на тази...тази-защрака с пръсти Кадзора-Момичето... Асная!Това ли беше плана-тебе питам!-Тя се извърна рязко,сниши лице,почти опряно в неговото и с тих...смразяващ глас изсъска:
  - Връщай се там и го поведи на където ти казах!Веднага!!!!
Бонг-Бонг не издържа погледа и.Сведе очи и се изниза от стаята без звук.

  * * *
Скръц...скръц.................СКРЪЦ!Магьосник.Велик.Повелител на духа и марерията.
Ходенето на пръсти по дъсчен под обаче,не е от силните му страни.Рондас се изкиска като хлапе призори,когато надникна в стаята на Безименния и зърна влюбените безпаметно спящи,лице в лице.Развесели се старото му сърце и тъкмо се опитваше(безуспешно) да се отдалечи без да вдига шум,когато върху му връхлетя Нино-свеж като репичка и пълен с утринен ентусиазъм .Стареца завъртя пръст и гласа на Нино мигом изчезна.С още едно движение на пръстите го завъртя кръгом и го подкара към кухнята.
Вече достатъчно далеч от спящите, Рондас духна леко в посока на Нино и гласът му отново се върна.
  -Да се захващаме!!!-изплю той фразата,която му беше на езика.
Рондас се усмихна с умиление...постепенно лицето му се покри с тревога.
  -Още малко!Нека поспят спокойни!Вероятно,в скоро време,няма да имат нов шанс за това...!
  * * *  ZABRAVA ***
Захващането на Нино за работа беше закуската. Почна да иска от Рондас всевъзможни магии. Стария магьосник го гледаше с умиление и си спомняше детските му години с тези на Валдор. Бяха хубави, спокойни, но отминали времена. Валдор се събуди от леко погъделичкване в носа, отвори очи и махна лекичко кичур от косата на неговата любима. Тя беше наистина прекрасна, негова приятелка, прекрасен човеки, най-добрата любовница. Навън слънцето се прокрадваше леко между листата на дървото, което пазеше сянка. Леко се отдръпна от Асная, така че да може да вижда хубавото и лице. Намести се удобно наслаждавайки и се, можеше да остане така цял ден... В същото време обаче при Кадзора беше мрачно и студено. Намираше се в дълбокото подземие на кулата. Мазето не беше измазано, виждаше се пръста. всичко беше в паяци и буболечки, тя се грижеше за тях. Те бяха неизменна част от всички зли магии. Сега тя нямаше нужда от нова магия, вече си я беше направила. Приближи се леко в най-тъмната и мръсна част на помещението, там стоеше саркофага. Дошло бе времето да събуди пак малката омайница, която успя да открадне от Валдор дори Него. Нея не я интересуваше никой, нито Валдор, Асная или сбирщината глупаци. Единствената и цел бе да унищожи Кралската Вещица, тя трябваше да заема мястото и сега. Толкова много години бяха минали, а тя все още помнеше онзи ден, в който всичките и планове се провалиха. Двете бяха "приятелки", така Кадзора щеше да е близо до нея и да знае всичко. Можеше да нанесе решаващия удар подмолно и завинаги да я разчисти от пътя си. Но сега тя беше в подземието опитвайки се да погуби всичко... *** SELINASUN *** - Ето те и теб най-после! – промърмори Рондас, опитвайки се да изглежда спокоен, когато Валдор буквално се изтъркули в кухнята, с меч препасан през кръста, с разрошени коси и замечтан поглед.
- Знам, че винаги си обичал да спиш до късно, но точно сега...не е момента за почивка.
- Така е, прав си. Но пък ти знаеш, че в най-напрегнатите и опасни моменти най-много имам нужда от ...почивка...за да мога да събера силите си...
Вълшебникът се усмихна с топлота и загриженост. Винаги се бе отнасял така с Валдор, още от деня в който го намери, преди двадесет години. Едно изплашено дете, скрито в мазето му, в една зимна утрин, премръзнало от студ и изтощено от дългия бяг... преследвано от рицарите от Кралството на Невидимите. А да избягаш от тях си беше цяло чудо, никой не бе успявал...заради лекотата с която бяха способни да се дематериализират...и заради невидимите капани, които поставяха на всяка крачка.
Но той беше успял да им се изплъзне...
Лежеше свит в един ъгъл в мазето на Рондас, почти в безсъзнание. Така го намери Магьосникът, бързо му приготви отварата на Живота, и от този миг прие момчето като свой син. Син, какъвто никога не бе имал...Даде му името Валдор. В Кралството на Огнените, на древния език на предците Магьосници на Рондас, това означаваше „непобедима сила”...

...

Асная пристигна забързана и разтревожена докато мъжете закусваха от поничките с тонизиращ мармалад на Нино.
- Нямаме много време за губене, момчета! Да вървим! Валдор, знаеш, че ти предстои най-тежката среща. Знаеш, че може да не се върнеш жив оттам. Ако баща ти не е намерил сили да ти прости...с теб е свършено.
Валдор я погледна хладнокръвно. Нито мускул на лицето му не трепваше.
- Не ме е страх от баща ми. Едно беззащитно дете успя да избяга от рицарите му преди двадесет години. А отдавна вече не съм беззащитно дете. Не забравяй това!
- Не мислиш ли, че си твърде самонадеян?!- намеси се Нино. - На твое място бих бил по-предпазлив и разумен. 
- Нино, стари приятелю! Добре ме познаваш и знаеш, че разумността не е присъща за волната ми душа! Да бъда разумен за мен значи да умра! В битките, приятелю, в битките е животът ми! 
- Момчета, момчета, стига приказки! – сопна се Асная. Дълъг път ни чака!
...

На раздяла Рондас постави пръстена си в десницата на Валдор. 
- Ще ти бъде от полза, синко! – промълви той с треперащ от вълнение глас. – Пази го! В този пръстен се крие тайна. В него има сила, нужно е да откриеш как да я ползваш. Дори аз не мога да ти кажа, само ти си способен да разбереш! Това е твоята непобедима сила!
Когато пое пръстена от ръката на Магьосника, на Валдор се стори, че този пръстен сякаш беше жив. Сякаш нещо живо имаше вътре в него. Нещо, което излъчваше топлина...Топлина като от нечия душа...
Поеха по пътя към Кралството на Невидимите
Валдор вече не се съмняваше, че там ще Го открият. Знаеше, че Казадора – Магьосницата на Невидимите, живееше там, и беше завела в плен всички онези души, които беше успяла да омагьоса и да превърне в свои слуги, включително и тайнственото момиче от кръчмата – онова момиче, което беше успяло да Го задигне от джоба му в онази нощ. Коя ли беше тя... Беше решен да я открие и да си Го върне. 
Знаеше, че му предстои тежка битка с Каздора. Ако успееше да я спечели, не само щеше да си Го върне и да спаси Кралството на Безименните рицари, с които беше живял толкова дълго и които беше почнал да чувства като родни братя, но и щеше да успее да освободи пленените от Казадора души. 
Но преди да се изправи срещу Казадора, му предстоеше срещата с баща му...Кралят на Невидимите...
Валдор чакаше тази среща от години...

Imam samo edna zabelejka, wseki pat se nalaga da se varna na predischnia posting, za da si pripomnia razvitieto...

За жалост, историята вече се разпостира на 10 страници А4 и ще е малко трудно да се сложи на едно място - но ще се постарая накъсванията да са по-нарядко

А и да се връщаме назад не е толкова сложно!Преразказ на досегашното...дори с няколко изречения???!Не мисля,че е добра идея,ще избием рибата с обем! ;))))))))))

А защо не го публикувате, нов жанр .... ;) идеята е добра