Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2009 20:45 - Приказна приказка - III-та част
Автор: prikazkablogbg Категория: Изкуство   
Прочетен: 2169 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 09.07.2009 22:03


                                                             Продължение на :

***SELINASUN***

Огнеград...най-после!
Безименният подскочи трепетно, съзирайки...така познатата и...добре забравена гледка...
Стените на Огнеград!
Сякаш се връщаше тук...от някакъв друг свят, от някакъв друг живот...
Слезе бавно и предпазливо...не знаеше кой можеше да се изпречи на пътя му. 
Дали да мине през задния вход, както някога, или...не, стига детинщини – помисли си...
Вече отдавна не съм 15-годишен хлапак.
Ще вляза както му е редът!
През централната порта. Как ли да убедя стражите да ме пуснат...
Почука тихо. После по-силно..и все по-енергично и нетърпеливо...
Докато накрая...портата се отвори бавно, и отвътре се чу дрезгав глас: 

Кой си ти, човече
И кво щеш в този късен час
Сладко дремвах вече
Сънувах феи във захлас...)))
Как смееш да ме будиш ти
Нахалник, кой те праща
Какво ти трябва, ей, кажи
Или си пътя хващай!

Така нареждаше гласа, в рими...и звучеше така познат...този глас...и тези рими...
-Нино! Ти ли си това?!
Един едър мъж застана пред отворената порта, вторачен в неканения среднощен гост.
-Валдор! Приятелю! Нима е възможно?!
Втурна се да го прегръща...
-Откога не бяха ме наричали така...със собственото ми име... Сега всички ме знаят като...Безименния. От Кралството на Безименните Рицари...
-Не вярвах, че си оживял, след онази битка...видях как те плениха, и отведоха...исках да те спася, но бях сам...срещу воините на Краля на Безименните...
А всичко, което съм чувал за него е, че никога не оставя живи пленниците си...отдавна те бях отписал, човече!
-Е, аз имах късмет, оживях, както виждаш. Нужен бях, в Кралството на Безименните...и все още съм им нужен. Кралството е в опасност...
-Как мога да ти помогна?
-Можеш ли да ме заведеш при Рондас? Разбрах, че живее тук, Огнената Фея ме изпрати при него, смята, че той може да ми помогне...
- Сантира? Видял си я?
-Да, срещнах я, исках да ме преведе отвъд огнената стена, но тя ме изпрати тук, да намеря Рондас.
-Да вървим. 
-Наблизо ли живее?
-Не е далеч...ще видиш.
Вървяха не повече от час. Огнеград спеше, изглеждаше така сякаш нямаше живи същества на това място. Гробна тишина навред...
В края на града, на една самотна поляна, се намираше къщата на Вълшебника Рондас. 
Много скоро се озоваха пред една малка дървена порта, с червен розов храст, извиващ се от двете й страни.
Двамата мъже влязоха тихо...още беше нощ. Навсякъде в къщата беше светло, и в двора също.
Не изминаха повече от десет метра, когато...от вътрешността на къщата се чу глас:
-Влезте през страничната врата, другата е заключена. Сърдита ми е, вече два дни откакто се заключи и не ми проговаря, не се и отваря...
А ти, Валдор, много се забави! Отдавна те очаквах!- чуваха гласа на домакина, но не го виждаха, колкото и да го търсеха с поглед.
След минута Вълшебникът се появи в коридора, излезе иззад нещо като завеса, която беше толкова прозрачна, че не се виждаше до момента в който някой премине през нея.
А не всеки можеше да премине през нея...не всекиго тя пускаше да мине...Но Валдор и Нино..тях щеше да пусне. Тях ги познаваше...
Любимите ученици на стопанина й...
-Елате, влезте! – проговори тихо Рондас.
Минаха през завесата и излязоха към двора.
-Ела, Валдор! Искам да се срещнеш с някого!
Там, на края на двора, до кладенеца...имаше някого.
-Хайде, отиди да я видиш, защо стоиш още тук! – побутна го нетърпеливо Вълшебникът.
Валдор се приближи с бавни стъпки до силуета...

***ZABRAVA***

Валдор стоеше толкова близо зад нея, че чак усещаше аромата на захаросани дюли, жасмин и зелен чай. Косата и бе все така златна и оставаше още педя за да достигне до края на дългата и рокля. Тази среща се бе разигравала хиляди пъти в съзнанието му. Дълги нощи разиграваше диалози и изпадаше в монолози. До този момент се чустваше готов да я погледне в очите, но ето че сега се страхуваше като пред голям изпит. Не знаеше как да я зговори, какво да и каже. Чудеше се дали ако я прегърне няма да го отблъсне, не беше ли прекалено слаб и чуствителен. Стоеше зад нея притаил дъх, чудеше се как да започне. Асная се усмихваше вътрешно на неговата нерешителност, знаеше че е зад нея но не се обърна. Тя винаги знаеше всичко, но сега реши малко до го поизмъчва. Въпреки добродетелите и мъдростта, които притежаваше понякога и харесваше някой женски каприз. Той не се обаждаше от нетипично притеснение, а тя от женски приумици. Тогава съдбата в лицето на Рондас дигна пушилка и Асная се озова в лицето на Валдор. Загледаха се и сякаш времто спря. Един друг се изпиваха с жадни очи, беше минало толкова много време, дали би могло всичко да е както преди. Поздравиха се леко смутено и приседнаха да водния кът закрити от голяма плачеща върба, трябваше да си поговорят необезпокоявани от никой. Беше дошло време всеки да се изправи срещу другия и да се проведе този така труден разговор. В този момент в другия край на градината Нино реши, че би могъл да помогне на Рондас в новите магии. Боже, не се беше научил, че от него става само използвател, но не и създател на магични отвари. От неблагоразумие добре примесено с незнание смеси лудо биле, омайниче и няколко капки от три различни колби на Вълшебника. Дигна се невероятна мъгла, не предстоеше нищо хубаво. Сега над Огнеград щеше да се изспипе порой от който всички щяха да ходят усмихнати. Като се замислиха това нямаше да бъде лошо, напоследък всички бяха доста забързани, малко щастие пък било то и измамно нямаше да навреди на никой. Първите капки паднаха върху Валдор и Асная, между тях заикриха отново изкрите които не бяха угаснали. Тя щеше да го държи здраво стъпил на земята защото трябваше Го намерят. Нямаше време повече за губене, тя ще мъ помогне да се справи с изпитанията и с хилядите изкушения. ***
                                                                              Следва :


Тагове:   шега,   фентъзи,


Гласувай:
0



1. inamay - ...
25.06.2009 21:38
Отдавана мислех да изкажа мнение. Изчаках да се разсее мъглата на ентусиазма, позната повече като първично творческо его, което винаги е следствие от мащабна реакция на определен вид творци, открили в проблясъка на нечий пост, възможност за последващо показване на себе си... "Това, което не съм написал аз, не подлежи на мое прочитане" - едно от правилата тук. Повсеместно безхаберие за личността на другия, с който се държите за ръце, защото сте от колектив... Навсякъде, където има стъпчица за по-високо, дори основа за пиедестал, единицата от колектив забравя него и се оставя на едничкото у себе си желание, превърнало се само, само в его... да стъпи той... Ех, къде са всичките огледала, кой разгради така пиедесталите, как ще се видя в тази висота?!... Как да наричам "Огледалце, огледалце, я кажи..."?!
Тъжно ми е, защото съвсем се доближаваме до онзи ден на избори... Там вече има стъпили на по-високото. Но ме е страх, че ще прекрачат по-нататък с вече готов, узрял проектозакон - да се предвиждат вече ограждения и за пиедесталите... с огледала...
Поздрав на SELINASUN! И на всички участващи в старта на проекта (не закон) за прекрасния усет и владеене на нишката! Успешност и нестихващо въображение!
цитирай
2. prikazkablogbg - сладурска песничка :)
27.06.2009 12:20
сладурска песничка :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prikazkablogbg
Категория: Изкуство
Прочетен: 57774
Постинги: 7
Коментари: 46
Гласове: 260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031